
Ловни кучета в тази група са селектирани да откриват дивеча по следа (миризма), да следват дирята дълго време и да лаят по време на гонката, указвайки всеки детайл от местонахождението на дивеча. Най-популярните ловни породи в България са Българското гонче, Българския барак и Плотхаунда.

В ловната терминология и в неформалните дискусии между ловци обикновенно териерите са категоризирани като кучета за подземен лов (дупкари), но често тези малки ловни кучета се справят отлично и като универсални ловни помощници. Ягдтериерите, например, работят отлично, както под земя, така и над земя и във вода.

Птичарите, с изключение на шпаньола, когато открият дивеча, застават неподвижно пред него - правят стойка. Стойката им трябва да е твърда - не бива да гонят дивеча без разрешение. Добрият птичар има силно обоняние, търси нашироко с вдигната глава. Дисциплиниран е и изпълнява всяка команда на своя стопанин.
Подробно ръководство за обучение на ягдтериер. Научете как да превърнете "черния дявол" в перфектното ловно куче
Научете как да обучите вашето ловно куче за лов пернат дивеч. Детайлни техники за отлична стойка и апорт.
Изчерпателно ръководство за обучение на ловно куче за лов на диви прасета и 12-седмичен план.
Мъжките кучета са по-темпераментни, буйни и често по-смели, а женските кучета са по-податлива на обучение и привързани към стопанина си, но за съжаление боледуват по-често и не рядко пропускат ловни излети заради разгонване или бременност.
Често като правилен избор се посочват гончета, бараци, плотхаунди и лайки, заради вродените им качества – смелост, издръжливост и силен ловен инстинкт.
Но истината е, че породата е само основа и потенциал, а не гаранция за успех. Много по-важни са правилното обучение, постоянството и подходът на стопанина.
Добрият ловец има добри кучета, а слабият – не..
Популярни породи за птичи лов са английски сетер, пойнтер, дратхаар, курцхаар и епаньол бретоните.
Но не търсете просто „най-добрата порода“. Търсете породата, която пасва на вашия темперамент, и бъдете готови да инвестирате време, търпение и желязна дисциплина.
Обучението може да започне още на 3–4 месеца с основни команди. Сериозното обучение за събуждане на ловния инстинкт обикновено започва между 5–8 месечна възраст.
Зависи от вида лов. Глутницата е по-ефективна при лов на глиган, докато едно куче може да е достатъчно при лов на птици.
Правилното обучение на гончето е в основата на постигането на желаната селективност в гонките на ловното куче.
Не прибързвайте с младите кучета и не подтискайте ловния им инстинкт. Използвайте GPS устройствата с електростимулация разумно и едва след като ловното куче навърши поне 2 години.
Не забравяйте: Кучета, пред които се отстрелват само диви прасета – търсят и гонят само диви прасета!
Това може да се дължи на липса на опит или мотивация. Решението е повече тренировки в реални условия и насърчаване на ловния инстинкт.
Не забравяйте, че ловното куче е проекция на стопанина си и неговите качества като ловец и водач.
Започва се с тихи звуци от разстояние или по време на хранене, които постепенно се усилват. Важно е кучето да свързва звука с положителни преживявания.
Запазете спокойствие и го изчакайте на мястото, откъдето е пуснато. Оставете ваша дреха, а все пак се наложи да си тръгнете.
Свържете се с членовете на съседните ловни дружинки и ги уведомете за изчезналото куче. Използвайте специализираните Facebook групи, за да информирате всички ловци в района за изчезналото куче.
Препоръчваме употребата на GPS тракери за ловни кучета, за да избегнете подобни неприятни ситуации за в бъдеще.
Редовни разходки, тренировки, които стимулират обонянието и физическата активност.
Специализираните съоръжения за обучение на ловни кучета като гатери и полигони също са добър вариант.
Състезания и изпитания извън сезона също са добър вариант за подържане на формата.
Ловните кучета се нуждаят от високопротеинова храна, особено по време на ловния сезон. Храненето трябва да е съобразено с натоварването.
Най-добрият вариант е отглеждането в просторна и чиста клетка, тъй като тя осигурява свобода на движение и безопасност, без да ограничава естествените нужди на кучето.
Синджирът е най-лошият избор, защото води до психическа лабилност, агресия и физически увреждания, които съсипват ловните качества.
Независимо от начина на отглеждане ключов остава стопанинът – кучето има нужда от ежедневни разходки и социализация, за да бъде ефективен партньор в гората.

Ловните кучета са създадени от човека с конкретната цел да подпомагат лова. В продължение на хилядолетия, в зависимост от развитието на ловните практики, използваните средства и различните природни условия по света, са се формирали множество ловни породи. Всяка от тях има своя роля и значение, като всички те са незаменими помощници на ловеца в съвременния лов.
Дивечът, особено хищниците, разполага с отлично развити сетива – обоняние, слух и зрение. Много от животните водят стаден начин на живот и могат да усетят опасността от голямо разстояние. В горските райони често се случва дивечът да се оттегли незабелязано, без ловецът дори да разбере за присъствието му. Освен това дивите животни умеят да се укриват, да се маскират и да използват естествени укрития – гъсти гори, труднодостъпни терени, а понякога и подземни убежища. Това ги прави изключително трудни за откриване.
Често се случва след неуспешен изстрел раненият дивеч да избяга и да се укрие, което води до загуби – както на трофеи, така и на месо и кожа, както и до разочарование за ловеца. Именно поради тези причини ловът днес е практически немислим без помощта на ловно куче.
Основната задача на ловните кучета е да откриват и сигнализират за присъствието на дивеч – чрез стойка или лай. Те също така трябва да вдигат дивеча, да го преследват на определено разстояние, да го изкарват от укритията му, включително и под земята, да работят по следа и диря, да намират ранени животни и дори да донасят убития дивеч на ловеца.

Съвременните ловни породи са резултат от целенасочена развъдна дейност. Всяка порода се отличава със специфични качества и външни белези. Запазването на тези характеристики, както и развитието на ловните умения, е възможно само чрез правилно и чистопородно развъждане. Безразборното кръстосване на различни породи обикновено води до влошаване на качествата и загуба на ценни признаци.
При чистопородното развъждане не се изключва напълно близкородственото кръстосване. То може да се използва целенасочено за затвърждаване на определени качества, но трябва да се прилага внимателно. За тази цел е необходимо добро познаване на родословието поне до трето поколение. Ако се използва неправилно или прекомерно, особено по права линия, този метод може да доведе до нежелани последствия и влошаване на породата.
Изключително важен е подборът на родителите. Всяко куче притежава в различна степен качества като обоняние, издръжливост, желание за работа, поведение във вода или гора, упоритост при търсене и преследване. Желателно е родителите да имат доказан произход и ясно родословие. В редица европейски страни до развъждане се допускат само ловни кучета, които са преминали успешно ловни изпитания и са получили високи оценки. Не бива да се използват за разплод животни с едни и същи нежелани качества, тъй като те се предават и задълбочават в следващите поколения.
Ловните кучета са незаменим партньор за всеки ловец. Независимо дали става дума за лов на дива свиня, заек или пернат дивеч, правилният избор на ловна порода и добро обучение са ключът към успеха.

Ловът в България има дълбоки исторически корени, а ловните гончета са неразделна част от тази традиция. Още от древността до днес те са основният помощник на ловеца при преследване на дивеча. Със своя изключителен нюх, издръжливост и характерен глас, гончетата оформят специфичния стил на лов, който е типичен за Балканите.
Използването на гончета на Балканския полуостров датира от дълбока древност. Едни от най-ранните доказателства за това се откриват в Пещера Магура, където праисторически рисунки изобразяват сцени на лов с кучета. Тези изображения показват не просто присъствието на кучета, а тяхната активна роля в преследването на дивеча.

По-късно, в епохата на траките, ловът заема важно място в обществото. В стенописи и върху златни съкровища често се срещат сцени с ловци и кучета, които ясно напомнят на съвременните гончета. Това показва, че още тогава са съществували специализирани ловни кучета, използвани за гонка на дивеч.

Тази традиция се предава през вековете и се запазва като част от българската култура и бит.
Сериозен тласък в развитието на българските ловни породи се дава през периода на социализма. Тогава, по инициатива на Пенчо Кубадински, се създава ферма за чистопородни ловни кучета в град Русе.

Целта на тази ферма е:
В този период се поставят основите на системното селекционно развъждане на ловни кучета у нас. Подборът на родителите, проследяването на родословията и провеждането на изпитания значително подобряват качеството на гончетата.
Това води до утвърждаването на няколко основни български породи, които се използват активно и днес.
Гончето е куче, създадено за преследване. Неговата основна задача е да открие дивеча по следа, да го вдигне от укритието му и да го гони, като през цялото време дава глас. Именно този глас позволява на ловеца да се ориентира в ситуацията.
Характерни особености на гончето:
Тези качества правят гончетата особено подходящи за лов в пресечени и гористи терени, каквито са характерни за България.
В българските условия най-разпространените видове лов са:
При всички тях гончетата играят ключова роля. При лов на дива свиня те работят в група или самостоятелно, като откриват и преследват животното. При лова на заек и хищници гонката е дълга и изисква изключителна издръжливост и постоянство.
Без гончета този тип лов би бил значително по-труден и по-малко ефективен.

Лудогорското гонче е една от най-разпространените и ценени породи в България. То се отличава с:
Изключително подходящо е за лов на дива свиня, където неговата издръжливост и смелост са от ключово значение.

Българският барак е друга традиционна порода, известна със своята универсалност.
Характеристики:
Баракът се използва както за лов на едър, така и на дребен дивеч, което го прави предпочитан избор за много ловци.

Тази порода се отличава със своя външен вид и отлични ловни качества.
Основни предимства:
Трицветното гонче е особено ефективно при лов на заек, където се изисква продължителна и стабилна работа.
Ловните гончета са не просто кучета – те са част от българската ловна култура и традиция. От праисторическите рисунки в Пещера Магура, през тракийските съкровища, до организираното развъждане през социализма – тяхната роля остава непроменена.
Днес, независимо дали става дума за лов на дива свиня или заек, гончетата продължават да бъдат най-надеждният партньор на българския ловец. Те съчетават в себе си история, инстинкт и издръжливост – качества, които ги правят незаменими и в съвременния лов.

Птичарите са едни от най-елегантните и интелигентни ловни кучета, създадени специално за лов на пернат дивеч. Тяхната основна функция е да откриват дивеча и да го „показват“ на ловеца чрез характерната стойка. С течение на времето се оформят две основни групи – островни (английски) и континентални птичари, които се различават както по произход, така и по начин на работа.
Първите птичари се появяват в Европа още през Средновековието. Тогава ловът с птици се извършва с помощта на мрежи и соколи, а кучетата имат задачата да откриват и задържат дивеча.
Всички птичари работят по сходен принцип, но с различен стил.
Островните породи се развиват основно в Великобритания. Там селекцията е насочена към създаване на кучета с:
Типични представители са:

Пойнтер е символ на класическия птичар.
✔ Характеристики:
✔ Подходящ за:
❗ Недостатък:

Английски сетер е по-мек и плавен в работата си.
✔ Характеристики:
✔ Подходящ за:
Континенталните птичари се развиват в Централна и Западна Европа, най-вече в Германия и Франция.
За разлика от островните, тук селекцията е насочена към:
Типични представители:

Дратхаар е универсален ловец.
✔ Характеристики:
✔ Подходящ за:
✔ Предимство:

Курцхаар съчетава качества на двете групи.
✔ Характеристики:
✔ Подходящ за:
Континенталните и островните птичари са резултат от различни ловни традиции и условия. Докато островните впечатляват със стил и скорост, континенталните печелят с практичност и универсалност.
Независимо от избора, всички тези породи имат едно общо качество – способността да превърнат лова на пернат дивеч в изключително прецизно и красиво преживяване.

Ловните териери заемат особено място сред ловните кучета. За разлика от гончета и птичари, те са създадени за работа в най-трудните условия – под земята, в дупки и гъсти укрития, където човекът не може да достигне. Тяхната смелост, компактност и упоритост ги правят незаменими при лов на хищници като лисица и язовец.
Териерите водят началото си от Великобритания, където още през XVIII–XIX век се използват малки, енергични кучета за контрол на вредители и лов на лисици. Самото име „териер“ произлиза от латинската дума terra (земя), което ясно показва основната им функция – работа под земята.
Основната задача на териерите е:
👉 да откриват и изкарват дивеч от укрития
✔ Работят в:
✔ Изисквани качества:
❗ Риск:
Работата е опасна – възможни са наранявания при контакт с дивеча.

Фокстериер е една от най-старите и утвърдени ловни породи. Той е създаден специално за лов на лисици, като задачата му е да влиза в дупките и да изкарва дивеча навън.
С течение на времето фокстериерът се развива в две основни разновидности:
Основен акцент в селекцията е бил:

Ягдтериер е значително по-нова порода, създадена през XX век в Германия.
Целта на германските селекционери е била да създадат:
За създаването му са използвани различни териери, включително и фокстериери, но селекцията е била строго насочена към работните качества.
Ловните териери са едни от най-смелите и ефективни ловни кучета. Независимо дали става дума за Фокстериер или Ягдтериер, те изпълняват задачи, които други кучета не могат.
Фокстериерът предлага баланс между лов и домашен живот, докато ягдтериерът е истински „работник“, създаден за тежки условия и максимална ефективност.
И двете породи имат своето място в лова – важното е да се избере правилното куче според нуждите на ловеца.