Българско гонче

Произход: България

Предназначение на породата: Българското гонче е специализирано в лова на диви свине, но може да бъде използвано и за лов на други видове космат дивеч. То притежава великолепни физически качества съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост по време на лов, независимо от климатичните условия и естеството на терена.

Класификация по FCI:
Група 6 – Гончета, кръвоследници и сродни породи
Секция 1 – Гончета

С работен изпит

Резюме на историята на породата:
Българското гонче е най-известната и популярна ловна порода на България. То е незаменим помощник на българския ловец от столетия. Как точно се е появило по Българските земи не е съвсем известно и за корените на произхода му може само да се предполага. Някои източници сочат, че илири, траки, келти и гърци, населявали Балканския полуостров са ловували с подобни гончета. Предполага се, че всички гончета на полуострова имат азиатски произход. Породата е представена за първи път пред международната киноложка общественост на Световното Ловно Изложение в гр. Пловдив през м. юни 1981 г.

Общ вид:
Българското гонче е със среден ръст. Има силно, хармонично и елеганто тяло с леко удължен формат.

Важни пропорции:
Индекс на неговия формат: за мъжките от 112 до 114, за женските от 112 до 115.
Ръст: мъжки – 54-58 см, женски – 50-54 см.
Тегло: мъжки – 23-25 кг, женски – 18-20 кг.
Дължината на муцуната е 50% от дължината на главата.
Дължината на предните крайници е 52% от височината при холката.

Поведение и темперамент:
Отличното обоняние, силно развития слух и физическата му издръжливост, позволяват това куче да работи в тежки пресечени местности, обрасли с гъста горска растителност. Бързо да открива и вдига дивеча на крак. Преследва дивеча дълго и упорито. Има отлично чувство за ориентация. Гласът му е силен и ясен. Привързано е към стопанина си. Нервната система е уравновесена.

Глава:
Средно голяма, суха и пропорционална по отношение на тялото.
Черепна област:
Дълъг, плосък череп, достатъчно обемист, без да е широк. Окципиталното рогче и надочните дъги не са ясно очертани. Заоблена окципитална област. Плитка медиална бразда на черепа.
Стоп: Слабо изразен.
Лицева част:
Нос: Средно голям. Черна носна гъба.
Ноздри: Умерено широки.
Муцуна: Средно дълга – половината от дължината на главата, с прав профил. Средно дълбока и средно широка.
Устни: С тъмен цвят, стегнати, плътно прилепнали, не образуват гънки.
Челюсти: Силни.
Зъби: Пълен набор – 42, бели, здрави, правилно подредени в ножицовидна захапка.
Небце: Тъмно.
Очи: Косо разположени, средно големи, леко овални с тъмно кафяв цвят, с жив и изразителен поглед.
Уши: Поставени на линията на очите. Странично висящи, прилепнали към бузите, меки, средно дълги, с леко заоблени върхове.

Врат:
Средно дълъг, здрав, мускулест. Кожата е без гънки. Дължината му е равна на 1/3 от дължината на тялото. Разположен под 45 градуса по отношение на тялото.

Тяло:
Горна линия: Права, леко наклонена в областа на крупата.
Холка: Добре развита, здрава, мускулеста, слабо изразена.
Гръб: Прав, широк, мускулест, пропорционално дълъг.
Кръст: Къс, широк, мускулест, леко изпъкнал.
Крупа: Силна, добре замескулена, леко наклонена.
Гърди: Широк и дълбок гръден кош, с овална форма, стигащ до лактите или малко под тях.
Долна линия: Права. Корем – леко повдигнат.

Опашка:
Ниско поставена. Дебела в основата, като постепенно изтънява към върха. Покрита с по-дълги косми. Достига до скакателната става. При покой е права и отпусната надолу. При възбуда и по време на лов е вирната на равнището на гръбната линия или малко над нея.

Крайници:
Предни крайници:
Сухи, здрави, мускулести, с ясно очертани вени и сухожилия. Гледани отпред – прави и успоредни. Лопатката е плътно прилепнала към тялото. Ъгълът образуван между раменната и лакътната кост е около 105-110 градуса. Гледани отстрани китките са с лек наклон.
Задни крайници:
Успоредни, здрави, със силно развита мускулатура. Ъгълът на ставата между бедрата и подбедрената кост е около 130 градуса . Скакателната става е добре оформена и свързана под ъгъл около 140 градуса.
Стъпала-лапи:
Големи, сводести и здрави, с релефно изпъкнали, прилепнали един към друг пръсти, завършващи със здрави черни нокти. Възглавничките са овални, черни, дебели и еластични. Предните лапи са кръгли, а задните – малко по-издължени.

Походка:
Движенията са плавни и грациозни. Предпочитана походка:
– при търсене на дивеч – тръс и галоп.
– при преследване на дивеча – галоп.

Кожа:
Средно дебела, еластична, сивосинкава, без бръчки, добре прилепнала към тялото.

Козина:
Къса /около 3 см/, твърда, лъскава, добре прилепнала към тялото, с добре развит подкосъм. Космите по главата, ушите и крайниците са по-къси, а по холката, по гърба, опашката и задната част на бедрата, са незначително по-дълги. По вътрешната страна на бедрата, по корема и около половите органи, тялото е по-слабо окосмено.

Цвят:
Основният цвят е антрацитово черен, с кафяви подплащници. Долната част на крайниците и на опашката, гърдите, муцуната и подопашното огледало са кафeви. Над вътрешния ъгъл на очите има две кафeви петна, с големина на лешник. При някои кучета кафявото оцветяване по крайниците е завоалирано с черни косми, които не заличават основното кафяво оцветяване. Допустими са малки бели петна по пръстите.

Дефекти:
Всяко отклонение от горе изложеното следва да бъде считано за дефект или порок в зависимост от степента на изявата му.
– Широка и груба глава.
– Изпъкнало окципитално рогче.
– Гърбав нос.
– Заострена или къса муцуна.
– Увиснали устни.
– Малки, кръгли, светли очи.
– Високо поставени, неприлягащи плътно уши.
– Къс, тесен гръб.
– Недостатъчно мускулеста крупа.
– Груба, прекомерно окосмена или извита в страни опашка. Много дълга или много къса, надминаваща или недостигаща скакателна става.
– Много дълги крайници.
– Разделени един от друг пръсти, прекомерно окосмени.
– Криви крайници. “О”оброзна или “Х” образна постановка.
– Силно наклонени или прави метакарпуси.
– Липса на бяло петно на гърдите.
– Недостатъчно прилепнал към тялото косъм.
– Ясно забележим сив под косъм.

Дисквалифициращи дефекти:
– Неуравновесена нервна система – страх от изстрели, немотивирана агресия.
– Тежка, несиметрична глава.
– Ясно очертан стоп.
– Частично или напълно депигментирана носна гъба.
– Разкривени или наядени зъби, липса на резци или предкътници, прогения, прогнатия, клещовидна захапка.
– Очи с жълт цвят, разногледство.
– Щръкнали вежди.
– Уши покрити с дълъг, вълнообразен косъм.
– Тесен, странично сплеснат и плитък гръден кош.
– Изпъкнала гръдна кост.
– Вдлъбнат или изпъкнал гръб.
– Смъкната задница.
– Опашка свързана по-високо от гръбната линия, навита на колело.
– Къси крайници.
– Бели нокти.
– Бели петна по главата, врата, крайниците, върха на опашката.
– Груб и дълъг косъм.
– Липса на подкосъм.

Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два видими нормални тестиса, изцяло спуснати в скротума.