Българско гонче

българско гонче

Българско гонче – история, стандарт и развъдни линии

Българското гонче (още познато като лудогорско гонче) е една от най-емблематичните и стари ловни породи в България. То е не просто работно куче, а част от ловната култура и традиции на българина, съхранило се през векове на исторически сътресения.

🐾 История и произход на българското гонче

Древност – тракийски и балкански корени

тракийска гробница

Произходът на лудогорското гонче се губи назад във времето. Смята се, че още през III век пр.н.е. на Балканите са съществували гончета, използвани от траки, келти и илири за лов.

Съществуват теории, че:

  • породата има общ европейско-азиатски произход,
  • формирана е чрез смесване на местни гончета и източни ловни кучета.

Тези кучета са били част от военните походи и ловните дружини, което допринася за разпространението им.

Османски период

По време на османското владичество българското гонче не изчезва, а напротив – запазва се благодарение на практическата си стойност.

Има исторически сведения, че:

  • османски управници (напр. Осман паша) са ловували с български гончета,
  • гончетата са били ценени заради издръжливост и ловни качества.

Именно в този период се оформя и типът „делиорманско гонче“ (старото име на лудогорското).

След Освобождението и XX век

лов с български гончета

След Освобождението породата започва да се свързва с географския регион Лудогорие, откъдето идва и съвременното ѝ име – Бългаско лудогорско гонче.

През първата половина на XX век:

  • кучетата се използват масово за лов на заек и лисица
  • постепенно започват да се използват и за едър дивеч

Социализъм, стандартизация и „Експо 81“

Съвременната киноложка история започва с:

  • 1968 г. – първи стандарт от д-р Тодор Гайтанджиев
  • създаване на държавни развъдни програми
  • развъдник в Русе под егидата на ловния съюз

Кулминацията е:

Експо 1981

  • 1981 г. – представяне на ~250 български гончета на международната изложба в Пловдив (Експо 81)

Това е ключов момент за утвърждаване на породата “Българско гонче” като национално богатство.

📏 Стандарт на породата “Българско гонче”

зимен лов с гончета (Я. Вешин)

Произход: България

Предназначение на породата: Българското гонче е специализирано в лова на диви свине, но може да бъде използвано и за лов на други видове космат дивеч. То притежава великолепни физически качества съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост по време на лов, независимо от климатичните условия и естеството на терена.

Класификация по FCI:
Група 6 – Гончета, кръвоследници и сродни породи
Секция 1 – Гончета

С работен изпит

Резюме на историята на породата:
Българското гонче е най-известната и популярна ловна порода на България. То е незаменим помощник на българския ловец от столетия. Как точно се е появило по Българските земи не е съвсем известно и за корените на произхода му може само да се предполага. Някои източници сочат, че илири, траки, келти и гърци, населявали Балканския полуостров са ловували с подобни гончета. Предполага се, че всички гончета на полуострова имат азиатски произход. Породата е представена за първи път пред международната киноложка общественост на Световното Ловно Изложение в гр. Пловдив през м. юни 1981 г.

Общ вид:
Българското гонче е със среден ръст. Има силно, хармонично и елеганто тяло с леко удължен формат.

Важни пропорции:
Индекс на неговия формат: за мъжките от 112 до 114, за женските от 112 до 115.
Ръст: мъжки – 54-58 см, женски – 50-54 см.
Тегло: мъжки – 23-25 кг, женски – 18-20 кг.
Дължината на муцуната е 50% от дължината на главата.
Дължината на предните крайници е 52% от височината при холката.

Поведение и темперамент:
Отличното обоняние, силно развития слух и физическата му издръжливост, позволяват това куче да работи в тежки пресечени местности, обрасли с гъста горска растителност. Бързо да открива и вдига дивеча на крак. Преследва дивеча дълго и упорито. Има отлично чувство за ориентация. Гласът му е силен и ясен. Привързано е към стопанина си. Нервната система е уравновесена.

Глава:
Средно голяма, суха и пропорционална по отношение на тялото.
Черепна област:
Дълъг, плосък череп, достатъчно обемист, без да е широк. Окципиталното рогче и надочните дъги не са ясно очертани. Заоблена окципитална област. Плитка медиална бразда на черепа.
Стоп: Слабо изразен.
Лицева част:
Нос: Средно голям. Черна носна гъба.
Ноздри: Умерено широки.
Муцуна: Средно дълга – половината от дължината на главата, с прав профил. Средно дълбока и средно широка.
Устни: С тъмен цвят, стегнати, плътно прилепнали, не образуват гънки.
Челюсти: Силни.
Зъби: Пълен набор – 42, бели, здрави, правилно подредени в ножицовидна захапка.
Небце: Тъмно.
Очи: Косо разположени, средно големи, леко овални с тъмно кафяв цвят, с жив и изразителен поглед.
Уши: Поставени на линията на очите. Странично висящи, прилепнали към бузите, меки, средно дълги, с леко заоблени върхове.

Врат:
Средно дълъг, здрав, мускулест. Кожата е без гънки. Дължината му е равна на 1/3 от дължината на тялото. Разположен под 45 градуса по отношение на тялото.

Тяло:
Горна линия: Права, леко наклонена в областа на крупата.
Холка: Добре развита, здрава, мускулеста, слабо изразена.
Гръб: Прав, широк, мускулест, пропорционално дълъг.
Кръст: Къс, широк, мускулест, леко изпъкнал.
Крупа: Силна, добре замескулена, леко наклонена.
Гърди: Широк и дълбок гръден кош, с овална форма, стигащ до лактите или малко под тях.
Долна линия: Права. Корем – леко повдигнат.

Опашка:
Ниско поставена. Дебела в основата, като постепенно изтънява към върха. Покрита с по-дълги косми. Достига до скакателната става. При покой е права и отпусната надолу. При възбуда и по време на лов е вирната на равнището на гръбната линия или малко над нея.

Крайници:
Предни крайници:
Сухи, здрави, мускулести, с ясно очертани вени и сухожилия. Гледани отпред – прави и успоредни. Лопатката е плътно прилепнала към тялото. Ъгълът образуван между раменната и лакътната кост е около 105-110 градуса. Гледани отстрани китките са с лек наклон.
Задни крайници:
Успоредни, здрави, със силно развита мускулатура. Ъгълът на ставата между бедрата и подбедрената кост е около 130 градуса . Скакателната става е добре оформена и свързана под ъгъл около 140 градуса.
Стъпала-лапи:
Големи, сводести и здрави, с релефно изпъкнали, прилепнали един към друг пръсти, завършващи със здрави черни нокти. Възглавничките са овални, черни, дебели и еластични. Предните лапи са кръгли, а задните – малко по-издължени.

Походка:
Движенията са плавни и грациозни. Предпочитана походка:
– при търсене на дивеч – тръс и галоп.
– при преследване на дивеча – галоп.

Кожа:
Средно дебела, еластична, сивосинкава, без бръчки, добре прилепнала към тялото.

Козина:
Къса /около 3 см/, твърда, лъскава, добре прилепнала към тялото, с добре развит подкосъм. Космите по главата, ушите и крайниците са по-къси, а по холката, по гърба, опашката и задната част на бедрата, са незначително по-дълги. По вътрешната страна на бедрата, по корема и около половите органи, тялото е по-слабо окосмено.

Цвят:
Основният цвят е антрацитово черен, с кафяви подплащници. Долната част на крайниците и на опашката, гърдите, муцуната и подопашното огледало са кафeви. Над вътрешния ъгъл на очите има две кафeви петна, с големина на лешник. При някои кучета кафявото оцветяване по крайниците е завоалирано с черни косми, които не заличават основното кафяво оцветяване. Допустими са малки бели петна по пръстите.

Дефекти:
Всяко отклонение от горе изложеното следва да бъде считано за дефект или порок в зависимост от степента на изявата му.
– Широка и груба глава.
– Изпъкнало окципитално рогче.
– Гърбав нос.
– Заострена или къса муцуна.
– Увиснали устни.
– Малки, кръгли, светли очи.
– Високо поставени, неприлягащи плътно уши.
– Къс, тесен гръб.
– Недостатъчно мускулеста крупа.
– Груба, прекомерно окосмена или извита в страни опашка. Много дълга или много къса, надминаваща или недостигаща скакателна става.
– Много дълги крайници.
– Разделени един от друг пръсти, прекомерно окосмени.
– Криви крайници. “О”оброзна или “Х” образна постановка.
– Силно наклонени или прави метакарпуси.
– Липса на бяло петно на гърдите.
– Недостатъчно прилепнал към тялото косъм.
– Ясно забележим сив под косъм.

Дисквалифициращи дефекти:
– Неуравновесена нервна система – страх от изстрели, немотивирана агресия.
– Тежка, несиметрична глава.
– Ясно очертан стоп.
– Частично или напълно депигментирана носна гъба.
– Разкривени или наядени зъби, липса на резци или предкътници, прогения, прогнатия, клещовидна захапка.
– Очи с жълт цвят, разногледство.
– Щръкнали вежди.
– Уши покрити с дълъг, вълнообразен косъм.
– Тесен, странично сплеснат и плитък гръден кош.
– Изпъкнала гръдна кост.
– Вдлъбнат или изпъкнал гръб.
– Смъкната задница.
– Опашка свързана по-високо от гръбната линия, навита на колело.
– Къси крайници.
– Бели нокти.
– Бели петна по главата, врата, крайниците, върха на опашката.
– Груб и дълъг косъм.
– Липса на подкосъм.

Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два видими нормални тестиса, изцяло спуснати в скротума.

📜 Стандарти за българско гонче: Гайтанджиев и Лозенски

Стандарт на Гайтанджиев (1968)

  • първа научна систематизация
  • акцент върху:
    • работните качества
    • здравината и издръжливостта
  • описва кучето като ловец на:
    • заек, лисица → по-късно и глиган

Стандарт на Лозенски (съвременна редакция)

  • доразвива първия стандарт
  • въвежда:
    • по-прецизна екстериорна оценка
    • уеднаквяване на типа
  • стреми се към баланс между:
    • работни качества
    • изложбен вид

🐕 Развъждане и ферма в Русе

ФЧЛК - Русе

През 70-те години:

  • създаден е централен развъдник в Русе
  • целта е:
    • съхраняване на чистата линия
    • селекция по работни качества

Този развъдник играе ключова роля за:

  • стабилизиране на породата
  • създаване на основни разплодни линии

🏹 Лов с български гончета

ловец и гонче

Лудогорското гонче е класическо гонче, работещо по следа.

Характеристика на лова:
  • работи самостоятелно или в група
  • следва:
    • прясна следа
    • стара следа
    • кръвна диря
  • гони с постоянно облайване
Основен дивеч:
  • диво прасе (най-често днес)
  • заек
  • лисица
  • чакал
Стил на работа:
  • бавен, настойчив
  • кучето „държи“ дивеча в район
  • винаги се връща при водача

🧬 Основни разплодни линии лудогорски гончета

българско гонче - Тарзан

Основните разплодни линии в породата са формирани около няколко ключови кучета-основоположници. Най-ранните утвърдени линии започват с Боби (род. 1981 г.), Цар и Асен (род. 1983 г.), като и тримата са произведени от ФЧПЛК-Русе.

През следващите години се развиват линиите на Шопар (1985 г.), Горан (1989 г.) и Джони (1993 г.), които допринасят за затвърждаване на екстериорните и работни качества на породата. По-съвременните разплодни линии, посочени от клуба, са тези на Тарзан (1996 г.) и Арап (2003 г.).

📌 Заключение

Българското лудогорско гонче или само Бългорско гонче е порода, оцеляла през:

  • древността
  • османския период
  • социализма

и достигнала до наши дни като:

  • надежден ловец
  • символ на българската ловна традиция

Съчетавайки издръжливост, интелект и силен ловен инстинкт, тази порода остава незаменим партньор на ловеца и ценен генетичен ресурс за българската кинология.

апр. 17
Българско гонче

Българското гонче е една от най-емблематичните ловни породи в България.

апр. 17
Българско трицветно гонче

Българското трицветно гонче (наричано още „трицветен палаш“) е една от класическите български ловни породи.

апр. 17
Английски сетер

Английският сетер е порода, която съчетава в себе си грация, невероятна издръжливост и уникален ловен стил.

апр. 17
Ягдтериер

Ако търсите куче, което не познава страха и притежава неизчерпаема енергия, то ягдтериерът е вашият избор.

апр. 17
Фокстериер

Фокстериерът е порода, която олицетворява смелост и неизчерпаема енергия да ловува.

апр. 17
Български барак

Българският барак е символ на силата и издръжливостта. Той е идеалният партньор за сериозния ловец.

апр. 17
Английски пойнтер

Английският пойнтер е специализиран ловец на птици – яребица, фазан, пъдпъдък и други.

апр. 17
Курцхаар

Курцхаарът е ловна порода с вековна история и забележителни ловни качества.

апр. 17
Дратхаар

Дратхаарът (немският твърдокосмест птичар) е универсално ловно куче с вековна селекция в Германия.