Английският пойнтер

Английски пойнтер – легендарният ловен птичар

Английският пойнтер (English Pointer) е средно голямо ловно куче, създадено във Великобритания през XVIII–XIX век за лов на птици. Пойнтерът е еталон за ловно куче – изключителен ловен инстинкт, здравина и издръжливост. При лов той системно „кръжи” пред ловеца, изправя глава срещу вятъра и при откриване на дивеч замръзва, сочейки го с носа си.

История и произход на английския пойнтер

Английският пойнтер има забележителна история. Ранни корени: Смята се, че предшествениците му са старите испански пойнтери, донесени в Англия от войници, завърнали се от Пиренейския полуостров през XVII–XVIII век. Испанските пойнтери имали силно обоняние и вродено поведение на „стойка“ (point), което било ключово за ловната птича природа.

В Англия пойнтерите били кръстосвани с местни породи – фоксхаунди, сетери и английски грейхаунди – с цел подобряване на скоростта, издръжливостта и носа на кучето. Резултатът бил бърз, издръжлив ловец със „замръзваща“ стойка при откриване на птица. Ключов момент е началото на 19-ти век, когато пойнтерът е селективно оформен като порода. Основната заслуга е на развъдните стада в графство Девъншир, където били подбрани преспективни кучета (напр. прародителите *Мейджър*, *Хамлет*, *Баунс* и *Дрейк*).

Влияние на други породи: Прието е, че пойнтерът носи кръв от фоксхаунд (обясняваща жълто-петнистите окраски и устойчивост), английски грейхаунд (заради леката визия и високата стойка) и дори булдог (от него идва дълбокият стоп на муцуната). Така се появява породата, която познаваме днес – ловен птичар с бързина, голям обхват и изключителна точност при посочването на дивеча.

Ключови дати и личности: Пойнтерът е представен в английската култура още през XVIII век – например в поемата *„Rural Sports“* (1713) на Джон Гей кучета описват лов на пъдпъдъци. През 1902 г. Уилям Аркрайт публикува обширна история на пойнтера, която полага основите на съвременното му разбиране. Породата е официално призната от Английския киноложки клуб (The Kennel Club) още в началото на XX век, а стандартът ѝ е приет през 1936 г.. Днес английският пойнтер е символ на класата в ловната кинология на Обединеното кралство.

Изглед и стандарт – външен вид и темперамент

Външен вид: Английският пойнтер е средно голямо, атлетично куче с хармонични пропорции. Глава: Дълга и овална, с леко вдлъбнат стоп и квадратна челюст. Очите са средни, тъмни, с мек израз. Ушите са тънки, средно дълги, висящи близо до главата. Опашката е средна по дължина, дебела в основата и се вдига леко хоризонтално, понякога се вее при движение.

Козина и окраски: Козината е къса, плътна, гладка и блестяща. Окраската обикновено е бяла в комбинация с лимон, оранжево, черно или червено (кафяво). Възможни са едноцветни (напр. целиком лимонов или черен пойнтер) или двуцветни/трицветни кучета с петна („белтон“). Според стандартите „добър пойнтер не може да има лоша окраска“.

Размери: Идеалната височина при холката е мъжки 63–69 см, женски 61–66 см. Теглото е съобразено с височината: обикновено 25–34 кг (мъжки) и 20–29 кг (женски). Това са силни, мускулести кучета, но с пропорционална стройна фигура – достатъчно мощни, но не тежки.

Темперамент и глас: Пойнтерът е уравновесен, интелигентен и дружелюбен. Той е верен на семейството си и се привързва силно към стопанина, но не е лесно податлив на раздразнителност или агресия. С децата е нежен и търпелив, характерно е високата му толерантност.

По отношение на гласа, пойнтерът е сравнително тих в гората. Той няма силен лай като гончетата – лае рядко, обикновено когато е възбуден или предупреждава стопанина. Основният „комуникационен“ език при лов е тялото му: заставането на стойка (pointing) е неговият сигнал, а не звукът.

Способности в лова – как ловува пойнтерът

Английският пойнтер е специализиран ловец на птици – пъстърви, яребица, фазан, пъдпъдък и други дребни диви птици. Той работи в тясно сътрудничество с човека в открит терен: системно „кръжи“  напред пред ловното оръжие и „анализира“ въздуха, задавайки движението си според вятъра. Когато осети дивеч, пойнтерът резко замръзва в поза на посочване – с вдигната глава, изправени напред крака и вдигната опашка – сочейки къде е плячката. Това дава сигнал на ловците къде да се приближат.

Пойнтерите често работят в двойки или малки групи.  След като ловецът приготви пушката и изстрелът бъде направен, пойнтерът сам отпуска стойка и очаква следващата команда. Традиционно пойнтерът не донася убитата птица – това е работа на специален порода ритривър – докато самият пойнтер остава на място, запазвайки точката.

Пойнтерът може както да работи съвсем самостоятелно, така и в екип, в зависимост от терена и зададената задача. Той няма нужда да контактува постоянно с човека или другите кучета – владее инстинкта да се ориентира самостоятелно, но винаги поддържа „връзка“ (следвайки стопанина си оф-лийш). Именно тази самостоятелност, комбинирана със силно усещане, го прави толкова ценен в ловната практика.

Практически съвети за собственици и ловци

– Физическо натоварване: Английският пойнтер е изключително енергично куче. То се чувства най-добре при интензивно ежедневно движение – няколко километра джогинг, лов или игри на открито. Без достатъчно упражнения пойнтерите могат да развият скука и разрушително поведение. Идеалният дом за пойнтера е такъв с простор – двор или редовни дълги разходки – и със стопани, които го взимат навсякъде (типа „джогинг-компаньон“).

– Обучение и социализация: Пойнтерите са интелигентни и бързо учат команди при позитивен подход. Тренировките трябва да започнат още от 2-3-месечна възраст. За лов съществуват специални тренировки по “pointing” – естествен инстинкт да „замръзва“ на стойка може да се развива чрез упражнения с перо или крило от птица. Умението за посочване не се учи – то е вродено – но за да стане майстор, трябва повторение и похвала. Пойнтерите се отдават много на позитивно обучение и не понасят груби методи.

– Без повод и контрол: Породата е обикновено не се отделя на случаен принцип от стопанина си. Важно е обаче кученцата да свикнат рано с намиране на стопанина си в открита местност, тъй като генетично са много силни и бързи кучета и могат да изминат големи разстояния докато ловуват. Затова е препоръчително от малки да бъдат пускани свободно и да се награждават при връщане и изпълнение на команда “при мен”. Все пак един GPS нашийник е разумна инвестиция, ако държите да си спестите главоболия.

– Здраве: Пойнтерът е издръжливо куче със средна продължителност на живота около 12–15 години. Въпреки това, като активна ловна порода, е предразположен към: дисплазия на тазобедрени и лакътни стави (използвайте правилна храна и поддържайте нормално тегло), луксация (следете походката му), и по-рядко срещаните наследствени състояния – наследствена сензорна невропатия (води до проблеми с лапите) и спинална мускулна атрофия. Редовните прегледи при ветеринар (особено ортопедичен) и движение на подбрани места намаляват рисковете.

– Хранене и грижи: Козината е много гладка и къса – почти не се заплита. Пойнтерът се къпе рядко (само ако много се изцапа), но се нуждае от редовно четкане за премахване на паднала козина. Не бива да се оставят дълго сами, защото могат да изпитат тревожност.

– Подходящи условия: Този ловен птичар обича откритото пространство и е отличен компаньон за ловци и други активни натури. Благодарение на уравновесения си темперамент, пойнтерът се приспособява добре към семейства с деца. Той е нежно куче, готово да угоди, но и „разбира“ ролята си на ловец. Присъствието му ще обогати живота ви чрез активността му на открито и верността, с която те посреща у дома.